Прокуратурата в този си вид не може да бори престъпността
- Г-н Калпакчиев, съгласно вас предложеният от правосъдния министър Данаил Кирилов механизъм за следствие на " тримата огромни " в правосъдната власт ще разреши ли без значение следствие на основния прокурор?
- Целта на измененията би трябвало да бъде създаване на ред, по който да се подсигурява без значение наказателно гонене на основния прокурор, когато има данни за осъществено от него закононарушение, тъй като този проблем е подложен още през 2009 година в решението на Съда в Страсбург по делото " Колеви против България ". Българската страна закъснява с повече от 10 години с осъществяването му. По силата на Европейската конвенцията за правата на индивида България е задължена да го направи. През миналата седмица представители на Съвета на Европа изразиха двукратно официална позиция, че показаният законопроект не реализира осъществяване на ограниченията по решението.
- Ако тези промени не са панацея за недосегаемостта на основния прокурор, за какво те се стартират от Данаил Кирилов?
- Това, което се предлага, в действителност лимитира опциите за наказателно гонене на основния прокурор, защото планува то да се води от прокурори от Софийската градска или от Специализираната прокуратура след позволение от Пленума на Висш съдебен съвет. В момента теоретично, въпреки че това в никакъв случай не се е случвало на процедура, наказателно гонене против основния прокурор може да се води от всеки един прокурор в страната според от това какво е закононарушението. Затова предлагането на правосъдния министър съдържа логичен несъгласия от позиция на реализиране на задачата.
- Какво е решението тогава на казуса, който дефинирахте?
- Вариантите са няколко. На първо място промяна във функционалната конструкция на прокуратурата и йерархичната ѝ субординация. Необходимо е да се подсигурява на всеки редови прокурор, който реализира следствие по каузи, в това число и против основния прокурор, самостоятелност. Той да проверява свободно, без значение и без опасността, че вътрешното му разбиране по обстоятелствата ще бъде сменено от горестоящия прокурор. Такава опция може да бъде основана посредством смяна в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс. Такива хрумвания имаше през 2016 година, само че те не бяха признати от законодателя. Другата опция е, когато прокурор откаже да образува наказателно произвеждане против основния прокурор, този отвод да предстои на правосъден надзор. Това обаче би трябвало да е съпроводено с смяна в конституцията, за което се заприказва през последните дни изключително интензивно от съдиите във Върховния касационен съд. Според конституцията основният прокурор реализира контрол над активността на всички прокурори. Добре е да се промени този текст, тъй като въз основа на него се извежда опцията основният прокурор да анулира постановленията на всеки един прокурор. Друга смяна в конституцията би трябвало да планува опция обвиняване, по изключение, да се повдига и от различен орган с изключение на от прокуратурата. Нашият народен интерес изисква да настояваме да има сериозна смяна в структурата и функционалностите на прокуратурата в България. Такава, каквато е тя сега, основана с конституцията от 1991 година, не съумява да реализира ефикасна битка с престъпността, а разрешава да бъде употребена за цели, разнообразни от
публичния интерес и за решение на конюнктурни стопански или политически задания.
- Как приемате концепцията прокуратурата да бъде преместена в изпълнителната власт?
- Не мисля, че е потребно решение. То постоянно излиза на повърхността, когато се заприказва за промяна в прокуратурата. Модели има най-различни. По мое разбиране най-подходящият за България е прокуратурата да бъде част от правосъдната власт, само че да бъде дефинитивно разграничена от съда като метод на администриране. Пленумът като конструкция на Висшия правосъден съвет е изцяло непотребен и основава заплаха за независимостта на съда. Важно е обаче да бъдат планувани механизми за търсене на отговорност на основния прокурор. В момента в България се получава по този начин, че на доктрина прокуратурата е самостоятелна, изпълнителната власт неведнъж заявява, че не се меси, само че съществуват голям брой доказателства, че основните прокурори през последните 30 г. се избират подмолно и скрито. Те се показват от ръководещата към избран миг политическа мощ, която цели да си подсигурява самобитен имунитет от наказателно гонене.
- Зам. основният прокурор Иван Гешев съобщи, че идната надпревара за нов основен прокурор ще бъде кална и безскрупулна. Каква е вашата прогноза?
- Според мен методът, по който досега се развива процедурата, най-вероятно демонстрира, че тя ще се случи както в предходните години. Ако Висш съдебен съвет искаше да покаже различен друг метод, трябваше да изготви обстоен разбор за активността на прокуратурата през миналите 7 години. Аз като някогашен член на Висш съдебен съвет настоявах за това и през 2012 година, само че то не се одобри. Анализът за активността на прокуратурата ще разреши да се откроят дефицитите и слабостите в противодействието на престъпността – на какво се дължи възходящият размер на компенсациите по решения на Съда в Страсбург и по реда на Закона за отговорността на страната за вреди; за какво се провалят следствията против висшите представители на властта и други Констатираните проблеми в активността на прокуратурата могат да послужат за избистряне на профила на бъдещия основен прокурор, тъй като той би трябвало да има нужните качества, с цел да ги позволи. Липсата на разбор и профил на длъжността ще направи избора за следващ път да наподобява случаен и ще сътвори основателното усещане, че е изработен на друго място, а не във Висш съдебен съвет.
- Този път виждаме интензивност от страна на президента по отношение на избора на нов основен прокурор. Считате ли, че консултациите, които Румен Радев провокира, са интервенция в правосъдната власт?
- Не считам по този начин. Президентът неслучайно инициира консултациите, тъй като той има роля в процедурата. Както и Конституционният съд е приел в свое решение отговорността на президента и Висш съдебен съвет е споделена. Държавният глава не е един фиктивен издател на декрет за назначение, а би трябвало да извърши инспекция дали процедурата във Висш съдебен съвет е протекла съгласно закона. Дори освен това - дали направеният избор е безапелационен. Полезно е, че президентът изрази подготвеност по време на консултациите за полемика за промяна в прокуратурата.
- Правосъдният министър Данаил Кирилов беше безапелационен, че няма да издигне кандидатура за нов основен прокурор, макар че има това право. Как си обяснявате това негово решение?
- В правовите страни са основани механизми, посредством които обособените управляващи се управляват една друга. В този смисъл ролята на министъра на правораздаването да ръководи Пленума на Висш съдебен съвет, да може да предлага претенденти за основен прокурор, има своята логичност. С това може да се злоупотребява, само че в случай че бъде употребявано по предопределение, е потребно. Смятам, че в случай че министърът беше открил неформална процедура за номинации за основен прокурор, препоръчани му от университетските среди, прокурорската общественост, дори и от цивилен организации, щеше да трансформира даденото му от закона пълномощие в потребен инструмент.
- Очаквате ли при актуалните членове на прокурорската гилдия процедурата по желание да се трансформира в съревнование с един кон, макар че те могат да повдигнат най-много 3 кандидатури?
- За мен броят на претендентите не е определящ. При предходната процедура за избор на нов основен прокурор имаше трима претенденти, като се появиха основателни подозрения, че някои от претендентите са видимо въведени, с цел да имитират състезателност и либералност. Доказателство за това беше, че сътрудниците, които бяха предложили един от претендентите, не гласоподаваха по-късно за него. По-важното е да има оценка всъщност на качествата, както и да се ревизират обстоятелствата, водещи до основателни подозрения в интегритета на претендентите.
- Очакван ли беше за вас изходът от инспекциите на КПКОНПИ, която не откри спор на ползи в " Апартаментгейт "?
- Аз не разбрах в действителност какво е проверила КПКОНПИ. Каква информация е обобщила, какви инспекции са осъществени. В последна сметка за какво е взето заключението, че няма спор на ползи. За всеки безпристрастен наблюдаващ остава усещането, че инспекциите са повърхностни и с предупреден край.
- Целта на измененията би трябвало да бъде създаване на ред, по който да се подсигурява без значение наказателно гонене на основния прокурор, когато има данни за осъществено от него закононарушение, тъй като този проблем е подложен още през 2009 година в решението на Съда в Страсбург по делото " Колеви против България ". Българската страна закъснява с повече от 10 години с осъществяването му. По силата на Европейската конвенцията за правата на индивида България е задължена да го направи. През миналата седмица представители на Съвета на Европа изразиха двукратно официална позиция, че показаният законопроект не реализира осъществяване на ограниченията по решението.
- Ако тези промени не са панацея за недосегаемостта на основния прокурор, за какво те се стартират от Данаил Кирилов?
- Това, което се предлага, в действителност лимитира опциите за наказателно гонене на основния прокурор, защото планува то да се води от прокурори от Софийската градска или от Специализираната прокуратура след позволение от Пленума на Висш съдебен съвет. В момента теоретично, въпреки че това в никакъв случай не се е случвало на процедура, наказателно гонене против основния прокурор може да се води от всеки един прокурор в страната според от това какво е закононарушението. Затова предлагането на правосъдния министър съдържа логичен несъгласия от позиция на реализиране на задачата.
- Какво е решението тогава на казуса, който дефинирахте?
- Вариантите са няколко. На първо място промяна във функционалната конструкция на прокуратурата и йерархичната ѝ субординация. Необходимо е да се подсигурява на всеки редови прокурор, който реализира следствие по каузи, в това число и против основния прокурор, самостоятелност. Той да проверява свободно, без значение и без опасността, че вътрешното му разбиране по обстоятелствата ще бъде сменено от горестоящия прокурор. Такава опция може да бъде основана посредством смяна в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс. Такива хрумвания имаше през 2016 година, само че те не бяха признати от законодателя. Другата опция е, когато прокурор откаже да образува наказателно произвеждане против основния прокурор, този отвод да предстои на правосъден надзор. Това обаче би трябвало да е съпроводено с смяна в конституцията, за което се заприказва през последните дни изключително интензивно от съдиите във Върховния касационен съд. Според конституцията основният прокурор реализира контрол над активността на всички прокурори. Добре е да се промени този текст, тъй като въз основа на него се извежда опцията основният прокурор да анулира постановленията на всеки един прокурор. Друга смяна в конституцията би трябвало да планува опция обвиняване, по изключение, да се повдига и от различен орган с изключение на от прокуратурата. Нашият народен интерес изисква да настояваме да има сериозна смяна в структурата и функционалностите на прокуратурата в България. Такава, каквато е тя сега, основана с конституцията от 1991 година, не съумява да реализира ефикасна битка с престъпността, а разрешава да бъде употребена за цели, разнообразни от
публичния интерес и за решение на конюнктурни стопански или политически задания.
- Как приемате концепцията прокуратурата да бъде преместена в изпълнителната власт?
- Не мисля, че е потребно решение. То постоянно излиза на повърхността, когато се заприказва за промяна в прокуратурата. Модели има най-различни. По мое разбиране най-подходящият за България е прокуратурата да бъде част от правосъдната власт, само че да бъде дефинитивно разграничена от съда като метод на администриране. Пленумът като конструкция на Висшия правосъден съвет е изцяло непотребен и основава заплаха за независимостта на съда. Важно е обаче да бъдат планувани механизми за търсене на отговорност на основния прокурор. В момента в България се получава по този начин, че на доктрина прокуратурата е самостоятелна, изпълнителната власт неведнъж заявява, че не се меси, само че съществуват голям брой доказателства, че основните прокурори през последните 30 г. се избират подмолно и скрито. Те се показват от ръководещата към избран миг политическа мощ, която цели да си подсигурява самобитен имунитет от наказателно гонене.
- Зам. основният прокурор Иван Гешев съобщи, че идната надпревара за нов основен прокурор ще бъде кална и безскрупулна. Каква е вашата прогноза?
- Според мен методът, по който досега се развива процедурата, най-вероятно демонстрира, че тя ще се случи както в предходните години. Ако Висш съдебен съвет искаше да покаже различен друг метод, трябваше да изготви обстоен разбор за активността на прокуратурата през миналите 7 години. Аз като някогашен член на Висш съдебен съвет настоявах за това и през 2012 година, само че то не се одобри. Анализът за активността на прокуратурата ще разреши да се откроят дефицитите и слабостите в противодействието на престъпността – на какво се дължи възходящият размер на компенсациите по решения на Съда в Страсбург и по реда на Закона за отговорността на страната за вреди; за какво се провалят следствията против висшите представители на властта и други Констатираните проблеми в активността на прокуратурата могат да послужат за избистряне на профила на бъдещия основен прокурор, тъй като той би трябвало да има нужните качества, с цел да ги позволи. Липсата на разбор и профил на длъжността ще направи избора за следващ път да наподобява случаен и ще сътвори основателното усещане, че е изработен на друго място, а не във Висш съдебен съвет.
- Този път виждаме интензивност от страна на президента по отношение на избора на нов основен прокурор. Считате ли, че консултациите, които Румен Радев провокира, са интервенция в правосъдната власт?
- Не считам по този начин. Президентът неслучайно инициира консултациите, тъй като той има роля в процедурата. Както и Конституционният съд е приел в свое решение отговорността на президента и Висш съдебен съвет е споделена. Държавният глава не е един фиктивен издател на декрет за назначение, а би трябвало да извърши инспекция дали процедурата във Висш съдебен съвет е протекла съгласно закона. Дори освен това - дали направеният избор е безапелационен. Полезно е, че президентът изрази подготвеност по време на консултациите за полемика за промяна в прокуратурата.
- Правосъдният министър Данаил Кирилов беше безапелационен, че няма да издигне кандидатура за нов основен прокурор, макар че има това право. Как си обяснявате това негово решение?
- В правовите страни са основани механизми, посредством които обособените управляващи се управляват една друга. В този смисъл ролята на министъра на правораздаването да ръководи Пленума на Висш съдебен съвет, да може да предлага претенденти за основен прокурор, има своята логичност. С това може да се злоупотребява, само че в случай че бъде употребявано по предопределение, е потребно. Смятам, че в случай че министърът беше открил неформална процедура за номинации за основен прокурор, препоръчани му от университетските среди, прокурорската общественост, дори и от цивилен организации, щеше да трансформира даденото му от закона пълномощие в потребен инструмент.
- Очаквате ли при актуалните членове на прокурорската гилдия процедурата по желание да се трансформира в съревнование с един кон, макар че те могат да повдигнат най-много 3 кандидатури?
- За мен броят на претендентите не е определящ. При предходната процедура за избор на нов основен прокурор имаше трима претенденти, като се появиха основателни подозрения, че някои от претендентите са видимо въведени, с цел да имитират състезателност и либералност. Доказателство за това беше, че сътрудниците, които бяха предложили един от претендентите, не гласоподаваха по-късно за него. По-важното е да има оценка всъщност на качествата, както и да се ревизират обстоятелствата, водещи до основателни подозрения в интегритета на претендентите.
- Очакван ли беше за вас изходът от инспекциите на КПКОНПИ, която не откри спор на ползи в " Апартаментгейт "?
- Аз не разбрах в действителност какво е проверила КПКОНПИ. Каква информация е обобщила, какви инспекции са осъществени. В последна сметка за какво е взето заключението, че няма спор на ползи. За всеки безпристрастен наблюдаващ остава усещането, че инспекциите са повърхностни и с предупреден край.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ